Рождената дата на рентгеновите лъчи е 8 срещу 9 ноември 1895г. Във физическата лаборатория на Вюрцбургския университет немският учен и физик В.К.Рьонтген експериментира, като работи с катодни лъчи (открити от Ю. Плюкер през 1959г.) Рьонтген открива Х-лъчите (по-късно наречени рентгенови лъчи в негова чест) случайно, но това не би било възможно за реализиране без дългогодишни изследвания и познания по физика. Както е известно - "случайността толерира великите учени"

В.К.Рьонтген е роден в германското градче Ленеп на 27 март 1845 г. Като ученик и студент проявява изклучителни дарби. Изучава физика като ученик на професор Август Кундт. На 29 години става доцент. От 1900 до 1919 година е професор във Физическия институд на Мюнхенския университет.
Научната продукция на Рьонтген ( 58 научни труда ) из областта на физиката е напълно достатъчна, за да се счита, че Вилхелм Рьонтген е един от най-големите физици на XIX век, дори без знаменателното си откритие.

· Приложение на рентгеновите лъчи в медицината и други науки

Освен за медицински цели рентгеновите лъчи намират приложение и в други науки и дисциплини, примерно в космонавтиката и астрономията (за откриване на нови небесни тела отвъд слънчевата система, неутронни звезди и черни дупки), при дефектоскопията на металите, структурния анализ на растенията в биологията, генетиката и пр.
С приложение на рентгеновите лъчи в медицината качеството на диагностиката и лечението се издигна на значително по-високо ниво. В този смисъл делото на Рьонтген оказа огромна полза, за опазване здравето на човечеството.