Пародонтология

1. Дефиниция:
Пародонтологията е наука, която изучава пародонта - неговата структура, функция и болестни изменения.

2. Структура: Пародонта е функционалено-тъканен комплекс който е съставен от 4 елемента:

• 2.1. Алвеоларна кост - това е тази част от челюстите, в която са поместени зъбните корени. Нейната роля е опорна.
  
  
• 2.2. Цимент на зъба - това е тази твърда тъкан , която покрива корена на зъба. В него се закотват влакната на периодонциума.
  
  
• 2.3. Периодонциум - мека тъкан, изградена от влакна клетки и междуклетъчни съставки, чиито оснавна роля е да свързва цимента с алвеолараната кост, т.е. също има опорна роля.
  
  
• 2.4. Зъбен венец - той поктрива алвеоларната кост и част от зъба и е продължение на устната лигавица. Съставен е от клетки наречени епителни и различни видове влакна , образуващи мрежа !
  
  
• Във всички четири съставки на пародонта, се откриват кръвоносни съдове, лимфни съдове, нервни клончета.

3. Причини за заболяванията на пародонта:

3.1. Зъбна плака:

3.1.1. Дефиниция:
Това е сбор от микроорганизми (бактерии) в среда от слюнчени глиполизахариди, които се рзполагат върху зъбните повърхности или други твръди структури - мостове, протези , коронки.

3.1.2. История:
· Първо описание на бактериите в устата е направил Антъни вон Льовенхук през 1683 година. Той-установил, че въпреки, че си мие стрателно зъбите, има огромно количество бактерии.
· През 1876 година (200 години по-късно) Кох създава метод за оцветяване на бактериите.
· С него работи зъболекарят Милер, който започва да изследва микроорганизмите от устата с метода на Кох
· В 1915 Бас и Джон допускат , че има специфични микроорганизми, които могат да увредят пародонта

3.1.3. Видове зъбна плака: Зъбната плака бива:
· Надвенечна: Тя е разположена по коронката на зъба
· Подвенечна: Тя е разположена в зъбно венечната бразда

3.1.4. Причини водещи до натрупване на зъбна плака:
· Зъбен камък
· Неправино разположени зъби ( нелекувани ортодонтски аномалии)
· Анатомични грапавини по зъбната повърхност
· Зъбен кариес
· Неправилно изработени обтурации
· Неправилно изработени коронки и мостове

3.2. Зъбен камък

3.2.1. Дефиниция:
Това е минерализирана зъбна плака

3.2.2. Видове зъбен камък:

3.2.2.1. Надвенечен: Разположен по коронката на зъбите окло венечния ръб. На цвят е светложълт до тъмно кафяв. При пушачи е по-тъмен. Този зъбен камък е по-мек от подвенечния.

3.2.2.2. Подвенечен: Той се разполага под венечния ръб и произхожда от кръвния серум. Твърд е и е здраво прилепен към зъба. На цвят е кафяв до черен.

3.2.3. Структура: На микрониво зъбния камък е представен от пластове зъбна плака, които имат различна степен на минерализация. Основно зъбния камък съдържа Ca2+, P3+, Mg2+, Na+, CO2-3 йони и хидроксилапотитни кристали, октакалциев фефат, брутит и др. Все съединения на калция.

3.3. Травми на зъбите: При определени случаи дъвкателните сили могат да увредят пародонта.

3.3.1. Първичен травматизъм: Дъвкателните сили са прекалено големи и увреждат здравия пародонт. Например при някои вредни навици - стискане със зъби, скърцане със зъби

3.3.2. Вторичен травматизъм: Дъвкателните сили са нормални но пародонта е болен и те допълнително утежняват протичането на процеса.

3.4. Наличие на общи заболявания: Редица заболявания на вътрешните органи протичат със засягане на пародонта:
· Диабет
· Сърдечни заболявания
· Кръвни заболявания
· Генетични дефекти и др.

4. Заболявания на пародонта: Основна вина за заболяването на пародонта има зъбната плака и образувания от нея зъбен камък. В процеса на човешката еволюция бактериите са неизменен спътник на хората. Те са навсякъде в природата. Те обитават не само кожата на човека, но и цялата храносмилателна система от устата до ануса. Нормално съществува едно равновесие между организма и бактериите, с които той съжителства. Това равновесие съществува и по отношение на бактериите в устата т.нар. орални бактерии. Абсолютно почистената зъбна повърханост само след минути отново се покрива с бактерии, които образуват колонии и отделят химични съединения, които са основата за разстежа на зъбната плака. В устата има винага има плака - състояние без плака НЯМА. Поставянето на тази цел е илюзия и вероятно е против природата.

Кога обаче равновесието организъм - бактерии се нарушава?
· При силно увеличаване на количеството на зъбната плака
· При промени в състава на плаковите бактерии
· При отслабена защита на организма

Едновременното действие на тези причини води до заболяване на пародонта. Заболяванията на пародонта биват възпалителни и невъзпалителни.

4.1. Възпалителни:
4.1.1. Засяга се венечната част на пародонта - нарича се гингивит
4.1.2. Засягат се всички четири елемента на пародонта - нарича се пародонтит.

4.2. Невъзпалителни:
4.2.1. Травми
4.2.2. Възрастови - развиват се в процеса на стареене на тялото
4.2.3. Атрифии и дистрифии
4.2.4. Тумори

5. Механизми на увреждане на пародонта:

Натрупването на големи количества плака води до качествени промени в състава й. Тя "старее" и постепенно "добрите" бактерии в нея остъпват мястото си на "лошите" , които са по-агресивни и болестотворни. Тези "лоши" бактерии отделят различни химични съединения - ензими, токсини, антигени, които са силно токсични, и предизвикват реакция в организма наречена възпаление. Възпалението е сложна билогична реакция, която е зашитна и може да бъде остра или хронична. В началната фаза на възпалението участие взимат кръвоносните съдове на пародонта и белите кръвни клетки - левкоцитети, които "изяждат" лошите бактерии, като се образува гной. Във втората фаза на възпалението се включват и клетките на имунната система нарешени лимфицити. Те са два вида T-lym и B-lym. В резултат на възпалителната реакция в участък от пародонта се наблюдават 4 белега:

5.1. Кървене или гноене от венците. Видимо венците са зачержени и болезнени - лесно кървят или от тях се отделя гной ( което води до лош дъх) Тове първият белег на засегнатия пародонт.

5.2. Образуване на зъбновенечни джобове. Нормалната дълбочина на зъбновенечната бразда е 2 максилно. Увеличаването на 2 мм е белег за възпаление. Пазиента трудно може сам да разбере има ли пародонтален джоб.

5.3. Разграждане на алвеоларната кост - възпалителната реакция има носкко РН ето защо постепенно с те ение на времети костта започва да се разгражда. Този белег се открива само от стоматтолога след направата ба ренгенографска снимка.

5.4. Разклащане на зъбите - В началните фази на пародонтално заболяване след загубата на голямо количество тъкани и клетки зъба става неустойчив и започва да се разклаща.

5.5. Оголване на зъбите - увреждането на венеца води до неговото последващо свиване и отдръпване, което се проявява с чуствителност в областта за зъбната шийка ( мястото между коронката и корена )

От всички тези белези впечатление на пациента правят основно:

· Болката: Тя засяга няколко зъба и е:
- Спонтанна - появява се без видима причина
- Предизвикана - при прием на топли и студени хани и течности

· Кървенето може да бъде:
- Спонтанно
- Предизвикано - при миене на зъбите е четка , при хранене с твърди храни

· Оголването на зъбите - Възприема се от пациента повече като козметичен дефект!

Останалите блези идват на по-късен етап, когато пациента вече е информиран за проблемите или се откриват след стоматологичен преглед и допълнителни изследвания - Рентгенографии, консултация със специалист и т.н.

6. Гингивити

6.1. Определение:
Възпалителни заболявания на пародонта, които засягат само венечната част.

Те биват:
6.1.1. Катарален гингивит (обикновен) - при който се наблюдава зачервяване ан венеца и кървене.

6.1.2. Язвено - невротичен гингивит - това е форма коятп често се развива като следствие на първата и предтавя със силно увреждане на венеца до степен на поява на рани и некрози. И двете форми могат да бъдат остри или хронични

6.1.3. Хипертрофичен гингивит (ХГ): При него се наблюдава разрастване на венеца (хипертрофия). Хипертрофията може да се дължи на оток. Това е натрупване на течност между клетките на венеца или на хипер плаза - разрастване на влакана. Хипертрифичния гингивит възниква не само в следствие на влиянието на зъната плака и на зъбния камък , но и в резултат на редица общи причини:

· Хормонални проблеми
· Бременност
· Менструация
· Лекарства приемани по повод хронични заболявания
· Хипертония

6.1.3.1. Форми: В звисимост от причините различаваме следните видове форми на хрипертрофичен гингивит
· Пубертетен
· ХГ на бременността
· ХГ от прием на противорзачатъчни лекарства
· Менструален ХГ
· ХГ при прием на медикаменти - имуносупресори, антихипертензивени (това са лекарства, които се приемат от хора с високо кръвно)

Всички форми на ХГ се представят със зачервяване, кървене и уголемяване (хиоертрофия) на венците.

6.2. Лечение: Лечението на гингивитите включва:

· Премахване на зъбния камък и зъбната плака в стоматологичен кабинет (няма алтернатива на тази фаза)

· Предписване на медикаменти (при некротичния гингивит)

· Ежедневно изплакване на устата с антисептични разтвори и препарати

· При някои форми на ХГ - хирургично лечение. Състои се в изрязване на уголемените папили!

7. Пародонтити:
Заболявания на всички съставки на пародонта, а не само на венечната част. Пародонтитите биват остри и хронични. Могат да се развиват иззолирано или в хода на друго заболяване. Могат да засягат един или група зъби.

7.1. Остър пародонтит: Нарича се още пародонтален абцес, защото образува един болезнен оток в дадена част от пародонта на зъбите, който е пълен с гной. Има силна болка, а понякога е засегнато общото състояние на организма.

7.2. Хронични пародонтити: те са няколко групи според възрастта през, които се проявяват:
7.2.1. Предвенилен до 12 години
7.2.2. ювенилен от 12 до 25 г.
7.2.3. след ювенилен от 26 до 35 г.
7.2.4. на зрялата възраст над 35 г
7.2.5. хроничен екзацербирал
7.2.6. рефрактерен пародонтит.

* За хроничните пародонтити са характерни всички по-долу описани симптоми:

· кървене и/или гноене
· Образуване на зъбно-венечни или костни джобове
· разклащане на зъбите
· оголване на шийките на зъбите
· Промени в коста при рентгеново изследване

7.3. Травматичен пародонтит - Под влияние на свръхмерни дъвкателни сили в пародонта настъпват патологични промени. Обикновенно травмата се появява при наличие на функционални смущчния в дъвкателния апарат. Такива са:

7.3.1. Предварително контактуващи зъби
7.3.2. Зъби в ортодонтска аномалия
7.3.3. Неправилно изработени зъбни протезни конструкции - коронки, мостов, протези
7.3.4. Ненормални функции - скърцане със зъби, стискане със зъби и др подобни.
7.3.5. Вредни навици - дъвчене на молив, късане на конци и др.

Всички тези причини водят до локализиран пародонтит т.е. пародонтит на един зъб. Обикновенно това са хора със здрав иначе пародонт без зъбна плака и зъбен камък. Това е първична травма. Когато обаче пародонта е възпален всички тези фактори утежняват патологичния процес се развива т.н. вторичен травматизъм.

Белезите на вторичния травматизъм са:
· Повишена подвижност на зъбите
· Нарушено дъвчене на зъбите - зъбите се усещат нестабилни
· Придвижване на зъбите - обикновенно това се открива по увеличените междузъбни пространства в течение на времето
· Разграждане на алвеоларната кост - този симптом както разбирате се доказва само с рентгенография
· Кървене или гноене
· Образуване на джобове

8. Симптоматичен пародонтит (СП)
8.1. Дефиниция: Симптом в медицината означава белег. СП са белег на някакво друго общо заболяване. СП могат да засягат само венечната част или всички компоненти на пародонта. Най-често СП се наблюдава при:
8.1.1. кръвни заболявания
8.1.2. захарен диабет
8.1.3. болест на Крон
8.1.4. СПИН
8.1.5. нарушения на щитовидната жлеза

9. Лечението на пародонтитите бива:
· причинно
· причинно-следствено
· поддържащо

9.1. Причинно лечение: Състои се в премахване на зъбния камък и зъбната плака.
Това става в стоматологичния кабинет. Премахването на зъбния камък може да стане ръчно или със специялн апарат - звуков или ултразвуков. Тази първа фаза на лечението е задължителна. Без нея останалите фази са безмислени, лечението е обречено на неуспех. На втори етап се елиминират останалите причини:

9.1.1. балконни пломби
9.1.2. ортодонтски аномалии
9.1.3. лоши коронки
9.1.4. неправилно изработени протези

9.2. Патогенетично-лечение (причинно - следствено):
Както стана ясно от механизма на възникване на пародонтита в следствие на "лошите" бактерии се получава отделяне на токсични съединения, които увреждат венеца, костта, периодонциума и цимента и се получава една смес от мъртви тъкани, които се натрупват в образувания костен и венечен джоб. Тези продукти не само увреждат прогресивно пародонта и осеменяват с токсини целия организъм, а и не могат да се елиминират без стоматологична намеса.

Едновременно с натрупването на мъртвата тъкан, като защитна реакция на организма в джоба се образува млада и биологична тъкан, която обаче е непълноценна и само ограничава наличното възпаление. Тази тъкан се нарича гранулационна.

Цел на ПГЛ е едновременно премахване на некротичната и гранулационната тъкан т.е. елиминирането им от организма с цел стимулиране на оздравяването на пародонта.

За тази цел са създадени специални инструменти - кюрети, а манипулацията се нарича кюретиране т.е. премахване на тъкани от една кухина - в случая за кухина може да се приеме образувания джоб. Кюретажа се извършава на части по групи зъби и на края на всеки сеанс се завършва с поставяне на превръзка.

Ето стъпките:
· Анестезия - обезболяване на зъбите
· Премахване на надвенечния и подвенечния зубен камък
· Премахване на нектротичните тъкани от корена
· Премахване на гранулациите на венеца
· Промивка на джоба с антисептици
· Поставяне на превръзка

Тази лечебна процедура може се извърши по два начина:

• През отвора на джоба като стоматолога разчита на тактилния си усет без да вижда директно тъканите на пародонта. Може да се каже че този метод е по-щадящ за пациента.

• Другият начин включва чисто хирургични манипулации - разрязване на тъканите, отслояване, директен оглед и чак тогава кюретиране на патологичния материал. Следва адаптиране и зашиване на тъканите на пародонта.

Кой метод ще се избере е въпрос, който оределя стоматолога в завистимост от своята подготовка - терапевтична или хирургична. След кюртажа следва период на въстановяване, което в крайна сметка зависи от стадия на заболяването.

Втората фаза на лечение на парадонта освен методите на терапевтичната стоматорлогия влючва и хирургични, протетични и ортодонтски методи.
Всички те са непълни и недостатъчни без медикаментозно лечение на пародонтите. То за зарзлика от другите методи се прилага и в трите фази на лечението - от причинната през причинно следствената до поддържащата.

Медикаметозните лечечени биват:

1. Локално - То се провежда в стоматологичен кабинет чрез различни средства (Дренчет, Промивки, Пасти, Гелове, Плаки, Влакна, Ленти, Чичпчета, Други) Те се поставят в пародонталният джоб от стоматологътс и отделят медикаментозни съставки за определен период от време до следващотота посещение в стоматологичния кабинет)

2. Общо - То се осъществява съвместно стоматолог - пациент. Стоматологът назначава определени лекарства, които пациента приема по определен ред и схема. Медикаментознто лечение има следния ефект.

a. Противовъзпалителен
b. Стимулиране на защитните сили
c. Ускоряване на оздравяването

3. Поддържаща терапия (ПТ).
Всички пациенти преминали първите две фази преминават на поддържаща терапия. При болни от пародонтит тя продължава цял живот. При липса на тази фаза се получава класическа схема на нелечение.

здрав пародонт -> гингивит -> пародонтит -> екстракция на зъбите

Следователно цел на ПТ е задържане на заболяването и прекъсване на веригата на второ и трето ниво.

ПТ включва:
a. Контролни прегледи за проследяване на резултатите от лечението
b. Смяна на метода на лечение с по-ефикасен
c. Обучение на пациента за поддържане на по-добра хигиена в устата
d. Лечение на нововъзниканали заболявания или на повторно появили се
e. Мотивиране на пациента за целите на лечебния процес

10. Невъзпалителни измененения в пародонта:
Тези промени на пародонта се означават с термина атрофия и дистрофия, които означават липса на хранене или нарушено хранене на тъканите на пародонта в следствие на промени в кръвоносните му съдове.

Атрофията бива:

10.1. Старческа: наблюдава се с напредване на възрастта и се характеризира с:

10.1.1. намаляване на количеството кост - наблюдава се на Ro gr с изразена остеопороза
10.1.2. оголване на шийките на зъбите - белег видим и от самия пациент

10.2. Атрофия от бездействие - Тя се наблюдава след екстракция на зъб. При това от страната на извадения зъб настъпват промени засягащи съседните два зъба.

Това е:
10.2.1. оголване на шийките от страната на извадения зъб, което се престава с поява на чувствителност
10.2.2. Наклоняване на съседните зъби и прорастване на срещусполойния на извадения

10.3. Патологична дистрофия:
Под влияние на редица общи фактори като: атеросклезора, дефиицит на витамини, диабет, язва на стомаха и дванайсетопръстника, сърдечни заболявания, кръвни заболявания, се влошава храненето на пародонта и се развива дистрофия на база патологична атрофия, Тя се представа със следните белези:

· оголване на шийките за зъбите или циркулярно около връст.
· липса на разклащане на зъби
· намалено количество кост - остеопороза
· лиспса на кървене и гноене
· липса на венечен и костен джоб
· засяга всички зъби

NB!!! Този процес се нарича пародонтоза и до толокова е придобил популярност, че всяко изменение на пародонта се кръщава с него. Това обаче е неправилно и грешно.
Естествено и пародонтозата може да се усложни с възпаление, т.е. освен горните симптоми да се появят и симптомите характерни за Пародонтит. Както и при пародонтита вследствие на възпалителната причина се получава влошено хранене на параодонта т.е. дистрофия и атрофия. При пародонтита водеща е ролята на бактериите, а при пародонтозата общите промени в организма (хормонални и метаболитни).

Лечение:
Пародонтозата трудно се поддава на лечение. Когато пародонтозата се усложни с възпаление то стоматолога лекува него по описаните стъпки:

1. Поддъдржане на добра хигиена на устната кухина
2. Подобряване на храненето на пародонта чрез физиотерапевтични методи
3. масажи на венците
4. изплакване с различни билкови смеси
5. правилно хранене съобразено с възрастта, общото състояние и теглото
6. възстановяване на липсващите зъби

11. Тумори на пародонта

Думата тумор е латинска и означава подутина.
Туморите са познати от далечни времена (Имхотен, Хипократ и т.н.) Причината за появата на туморите е неизвестна въпреки наличието на многобройни научни изследвания. Безспорно обаче една от доказаните причини за поява е нелекуването на възпалителни заболявания на пародонта. Огромното количество зъбен камък разположен върху разклатените и разместените зъби, води до една хронична и постоянна травма на пародонта, което често се проявява с разранявания и разязвявания на пародонта. Както туморите в другите части на тялото така и туморите на устата и на пародонта се делят на:

11.1. доброкачествени
11.2. Злокачествени

Тяхното лечение е обект на оралната и на лицево челюстната хирургия.