Логопедия

Що за наука е логопедията?

    Логопедията е наука, която се занимава с диагностика (изследване), превенция и терапия (лечение) на нарушения на устната и писмената форма на речта. Тези нарушения, наречени по-късно комуникативни, са предизвиквали изследователския интерес още от древността. Самата дума логопедия е с гръцки произход "логос" - дума, слово, понятие и "пайдео" - възпитавам.
  Днес логопедията се е утвърдила като научно-приложна област, чиито успехи в работата се подпомагат от взаимстваните знания придобити с развитието на медицината, лингвистиката, психологията и педагогиката.

    Според американските изследователи около 20 % от населението има в някаква степен комуникативно разстройство.

Van Riper, 1984
учен, изследовател, университетски преподавател

Из дълбоките корени на логопедията

За нарушения на говора и езика се споменава още в староиндийските и староеврейските религиозни книги.

Мойсей

  В Стария завет се споменава, че Мойсей е страдал от заекване.
Старогръцки източници сочат лекари и философи (Херодот, Хераклит, Платон, Аристотел, Хипократ, Гален) обръщащи внимание на артикулационните нарушения и търсещи начини за отстраняването им.

Херодот	Хераклит	Платон	Аристотел

Демостен

   Известна е система от процедури на Демостен, с която е работил върху собственото си заекване, чиито елементи присъстват в съвременните терапевтични методики.
   Актуално звучи и терапевтична програма за заекващи на Оризбазий, лекар на византийския император Юлиян.

    В Римската империя, в която ораторското майсторство било високо ценено се обръща по-голямо внимание на езиковите и говорните нарушения.
   Авицена (980-1037) в Лекарските си канони пише за гимнастика и упражнения за дишането и гласа.
   Записани са и ред неуспешни опити, като съветите на средновековния лекар Йероним Меркуриалис (1583) към заекващите да не мият главите си и да връзват на вратовете си медицинска мушама за спиране на притока на кръв към мозъка..., но в търсенето се ражда истината...
   През 18 в. с развитието на физиологията, анатомията, фонетиката и педагогиката започва да се развива и логопедията.
   Ето защо през 19 в. се полагат основите на науката в рамките на медицината. След откриването на речевите центрове в мозъка от Брока и Вернике логопедията задълго е под влиянието на неврологията.

XVI век - първа стъпка в развитието на логопедията чрез обучение на глухи хора.
XVIII век - започва корекция на заекването чрез пеене.
XIX век - лекарят Коломба създава "Логопедичен институт" в Париж
XX век - в началото му е създадена фониатрията.

    В България през 1897 Фердинанд Убрих - немски сурдопедагог открива частно училище за глухи деца, за което пише "...още по-бърже училището може да помогне на ония страдащи, които не могат да изговарят това, що желаят".
   След Първата световна война (1919-1920) се откриват паралелки за заекващи деца.

   През 1952 г. започва да функционира логопедичен кабинет към Софийския окръжен психо-неврологичен диспансер.

   През 1959 г. започва подготовката на дефектолози в Софийския университет.

Какво трябва да знаем за развитието на детския говор в норма

   След раждането продължава бурното физическо, физиологическо и психическо развитие на детето - развиват се всички органи и системи и техните функции.
Още първият инстинктивен вик след раждането, с което детето започва своя живот е началото на развитието на звукопроизношението.

   Първи месец: първи гласови реакции насочени към възрастния . Плачът и крясъците, които са нечленоразделни звукосъчетания активизират говорните органи, упражняват езика, устните, ларингса, а и дишането. Към 20-тия ден бебето започва да реагира на човешки глас - вслушва се, а в края на 1-вия месец може да бъде успокоено с песен. След това започва да обръща глава по посока на глас, на звуци, да следи предмети с поглед.

   Втори месец: появява се гукането, което е емоционално наситено. Когато бебето гука, то издава гърлени звукове, които напомнят К, Г, Х. Доказано е, че звуковете, които изговарят децата от различни националности са много сходни. Това показва, всяко дете се ражда с готовност да овладее кой да е от световните езици. Когато бебето гука, то изговаря първите съгласни звукове Появата им се свързва с ранното укрепване оралния тракт, чието функциониране е необходимо за осъществяването на сукането и гълтането.

   Шести месец: появява се лепетът (бъблене, бъбрене), който вече има имитационен характер. Лепетът се изразява в продължително изговаряне на две или повече срички, наподобяващи ам - ам; ма - ма; де - де; па - па. Много често родителите бъркат тези комбинации от срички с първите думи на детето. По този начин се развиват и усъвършенстват говорните органи, а също възникват и игрови взаимоотношения с възрастния. Лепетът се проявява в моменти на емоционален комфорт на детето. В този период детето се вслушва в звуците от заобикалящата го среда. Още в кърмаческия период започва да произнася и съгласни звукове . Лепетният стадий е показателен за езиковото и говорно развитие. В повечето случаи за децата с нарушения в развитието е характерно късното начало или липсата на този период.
Едновременно с лепетът бебетата започват да имитират интонацията на родителската реч.

  След деветия месец настъпва вербалния период в развитието на детския говор. До 1 година и половина е периодът на първите думи. Важно е в този период детето да започне да се храни с твърди храни и с лъжица за укрепването на структури и органи от говорния апарат, които подпомагат детския говор!

Речта не се появява изведнъж, в определен момент, а постепенно звуковете се заменят от сигнали, носещи определено значение.
Но има и много деца, които започват да говорят по-рано или по-късно от посочената възраст.

Полезно за родители....

  - до 2 г. детето трябва да казва няколко думи - дори неясни (броят им варира от 5 до 50), да свързва две думи в изречение (Тати дай., Мама иде.). Свистящите ( с, з, ц), шиптящите ( ш, ж, ч, щ) и сонорните (р, л), детето често пропуска или заменя, но това се променя до 4 г.

  - до 3 г. да умее да разменя думи с близките си и те да го разбират. Появяват се и простите изречения в изказването на детето.
  - до 4 г. да говори разбираемо за хора извън семейството. Детето става все по-комуникативно и дружелюбно.

  - на 5 г. да използва граматически правилни изречения, свободно да участва в разговор. В думите вече няма пропуски или замени на звукове, всички звукове са усвоени добре и детето ги използва.
  - 6 - 7 г. да изговаря правилно всички звукове от родния си език.

  Всеки период има своите особености, закономерности и протича в зависимост от общото физическо и психическо състояние на детето, от влиянието на външните фактори и среда. Независимо от установените възрастови периоди в овладяването на езика и развитието на артикулацията, при всяко дете се наблюдават индивидуални различия.

Отговорете на въпросите и ще разберете дали детето ви има нужда от консултация с логопед:

  - Само вие ли разбирате детето си, когато говори?
  - Избягва ли да говори?
  - Неприятни ли му е, когато говори/изнервя ли се?
  - Затруднява ли се при разбирането и изпълнението на дадени инструкции?

  Ако в отговорите са преобладаващо положителни или имате някакви притеснения относно говора на детето си се консултирайте със специалист. Добрите комуникативни възможности са предпоставка към по - успешните социални умения и адаптивни способности на детето.

Комуникативни нарушения при деца

Нарушения на артикулацията

  Проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове - липса на (р), замяна на (р) с (л), неправилно изговаряне на (р) - гърлено, билабиално…, или (р) + (с-з) + (ш-ж)+(ц-ч). За да улеснят своето общуване децата от предучилищна възраст често ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация, но гласните не са увредени.

  Причините могат да са неправилен говорен модел в семейството, многоезичие в семейството, неточност във слуховите възприятия по отношение на звуковете или органични дефекти на говорни органи (челюсти, устни, зъби, език, твърдо и меко небце). Н-р -къса подезична връзка, прекалено тясно и високо или ниско и широко твърдо небце, бразди по езика, прекалено тънки или дебели устни, свръх издадена напред горна челюст над долната и обратно.

  Нарушения на гласа (фонацията)

Представляват отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.

  Афония - пълна липса на глас
  Дисфония - гласът е слаб, треперещ, дрезгав
  Ринофония - "гъгнив глас" хиперназалност или патологичен гласов резонанс, който се отрязва на звученето на всички звукове без (м,н).

  Нарушения при вродени цепнатини на устната и / или небцето - нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението. Причината е анатомична увреда в говорния апарат - вродена цепнатина на устната и/или небцето. Възможно е да се получи и при неправилно функциониране на велофарингиалния клапан без наличието на парализа или пареза на мекото небце. Характеризира се с отклонения в дишането, фонацията и артикулацията. Възможно е да страдат и гласни и съгласни звукове.

   Дизартрия - логопедите използват термина дизартрия за означаване на сложни разстройства на говора при деца с остатъчни явления от детска церебрална парализа. Нарушенията на звукопроизношението се проявяват в различна степен в зависимост от тежестта и локализацията на увреждането. Обикновено говорът е неясен, замазан, глух, често с носов (гъгнив) оттенък. В леките случаи на нарушението се срещат самостоятелни изопачавания на звуковете. В по - тежките случаи се наблюдават изопачавания, замени и пропуски на звукове, страда темпа, изразителността, като цяло произношението е неясно, неразбираемо. При тежки органични поражения на нервната система е невъзможно формирането на речеви звукове, говор липсва, поради пълна парализа на рачедвигателната мускулатура. Това нарушение се нарича анартрия.

   Заекване- нарушение на плавността и ритъма на говорене. Характеризира се с блокиране на говора в резултат на спазми, които могат да бъдат на различни нива: дихателно, фонационно, артикулационно. Спазмите възникват под формата на различни накъсвания, издължавания или повторения на отделни звукове или срички (п, б, к, г, х, т, д) или повторение на един звук, сричка или дума.

Според причината, поради която възниква заекването бива: невротично (след травма, стрес), неврозоподобно (при недоразвитие на езиковата система на фона на органичен проблем във водещото за речта мозъчно полукълбо) и рядко смесено. В практиката се среща и физиологично заекване между 2 - 4 г възраст, което постепенно отшумява.

  Общо недоразвитие на речта - специфично езиково нарушение - Нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта. Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Отбелязват се и редица нарушения в ориентацията в пространството, несформираност на възприятията и представите за форма, големина, дължина на предметите, възприемане и съотнасяне на цветовете, неправилно показване на пръстите на ръцете по слухова инструкция, нарушения в конструирането на различни фигури, в сглобяването и подреждането им в определена последователност, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика. В зависимост от локализацията на увредата водещи могат да бъдат следните симптоми: двигателни (моторни, експресивни), сензорни (импресивни) и смесени. Те са свързани с преимуществено нарушение в експресивната(говор) или в импресивната реч (разбиране ). Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект. Разпознаване: патологичен лепет, късна поява на първите думи, беден речник, на 3-4 г се забелязва явен говорен недостатък и непохватност на детето.

   Аутизъм
Тежко е засегната комуникацията при това нарушение на развитиета на детето. При невербалния вариант на аутизма детето не говори, често липсва контакт "очи в очи" и усмивка. При вербалния вариант аутистичното дете говори, но повтаря заучени думи, фрази запомнени от околните. Често не се ориентира в личните местоимения (аз, ти и т. н.) и говорят за себе си в трето лице единствено число. Не разбира значението на предлозите, служебните думи и частиците в речта, не започва и не умее да води разговор.

   Афазия
При деца афазията може да е в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Наблюдава се разпад на езика - детето престава да говори. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система.
Съществува често и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори..

   Нарушения в развитието на писмения език (обучителни затруднения)

   Дислексия - навъзможност или специфични затруднения при четене. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст - разместване на буквите в прочетена дума, на думите в изречението, бавно и мъчително четене. Среща се при деца и възрастни.

   Дисграфия - Невъзможност или специфични затруднения за писане. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Най - общо са: огледалното изписване на букви и цифри; изпускане или добавяне на букви; пропускане на редове; наразпознаване на букви, цифри, думи ; заменяне на едни букви с други близки графични признаци. Среща се при деца и възрастни.

   Самостоятелно дисграфия и дислексия при деца не се срещат, винаги са засегнати и двата процеса. Има несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности. Децата допускат същите грешки, както връстниците си, но броят им е по - голям.

   При съмнение за някое от описаните нарушения се обърнете за помощ към логопед, специален педагог, психолог, невролог или към личния ви лекар!

Причини за комуникативните нарушения

  В древността се смятало, че всички говорни недостатъци са се дължали на вътрешни заболявания. По - късно била установена връзка между говора и периферните органи и то главно с езика.
Днес причините за комуникативните нарушения най - общо се простират в три основни периода:

  1. Бременността, период през който действащите фактори могат да бъдат вътрешни и/или външни - свързани с вредности, заболявания, психотравми и механични травми по време на бременност, които увреждат съзряването на плода. Това са заболявания на майката по време на бременността, интоксикации, сифилис или алкохолизъм на родителите, тютюнопушене, различни инфекции. При наличието на вътрешен фактор е необходомо въздействие и отвън, за да се стигне до нарушение и обратно. Действащи през първите месеци от бременността могат да доведат до структурни аномалии на артикулационния апарат. Към факторите от тази група спадат и наследствените, които трудно се доказват, но може да се унаследи предразположение към определено заболяване

  2. Периодът, при който действащите фактори са с външен характер - самият акт на раждане и първите месеци от живота на детето. Рисков фактор са както недоносените, така и преносените деца. По време на раждане има опасност от асфиксия (увиване на пъпната връв около врата на бебето), притискане . През периода на ранното детство всякакви вредни въздействия или травми водят до нарушения.

  3. Следродов период, който обхваща първата година след раждането на детето, чието развитие може да бъде повлияно от външни, неблагоприятни въздействия..

  Причините за възникване на комуникативните разстройства могат да се обобщят в две групи: биологични (органични и функционални) и социалнопсихологически.

   Органичните причини могат да бъдат:

  а) вродени или придобити аномалии на централната и периферна нервна система.

  б) на периферните органи (продължително смукане на палеца на ръката) - аномалии на артикулационните органи, които са:

  - прогнатия: горната челюст е издадена напред , при което долните предни зъби не се допират до горните;

  - прогения - долната челюст е издадена напред и предните зъби не осъществяват контакт;

  - отворена захапка - при притискане на зъбите между тях остава отвор: между предните зъби - преден открит прикус; между страничните зъби - страничен отворен прикус, едно- и двустранен;

  - липса на зъби - неправилен зъбен ред;

  - малформации на езика - много къс или много дълъг, къса подезична връзка.

  в) увреди на структурата на органите - вродените цепнатини на устната и/или небцето водят до синдрома ринолалия, който включва разстроена артикулация, дишане и фонация.

  В зависимост от това на кои участъци от артикулационния апарат се простират вродените цепнатини биват много разнообразни по големина и обхват. Те могат да се простират само върху горната устна - едностранно или двустранно, горната устна и челюстта, твърдото небце, мекото небце и увулата, която често е разцепена. Има случаи когато тя изцяло липсва. Особено внимание трябва да отделим на т.нар. субмукозна или скрита цепнатина, разположена под слизестата обвивка на твърдото небце. Има случаи при които неголяма цепка на върха на езика е скрит маркер за разцепено небце. Засегната е не само костната, но и мускулната система, при относно запазени тъканни и кожни структури.

  Освен цепнатините и други увреди в структурата на говорния апарат могат да доведат до нарушения - късо меко небце и прекалено големи и разраснали сливици.

  Комуникативни нарушения се наблюдават и при разстройства на пътищата за възприемане на говора - намаленият слух води до лошо диференциране на говорните звукове, което води и до грешки и изменения при продукцията им.
По тази причина често се проверява и слуха на детето с комуникативно нарушение.

  Функционалните причини са свързани с моторна недостатъчност на говорните органи. Тези речеви моторни затруднения се обуславят от обща моторна недостатъчност - такива деца обикновено късно проговарят, движенията им са бавни, некоординирани, вяли. Друга функционална причина е недостатъчно развит фонематичен слух - това е способността за слухово възприемане на говорните звукове. Затруднена е слуховата диференциация на сходни звукове.

  Социалнопсихологическите причини са свързани с непълноценност на езиковата среда, в която расте детето, задръжки в езиковото развитие или умствена изостаналост. Говорът и езикът се овладяват в процеса на общуване с другите, като в първите етапи се извършва с най - близките членове на семейството и те се превръщат в еталон.

  Всички вредни фактори, влияещи върху организма на детето са взимнодопълващи се. При наличието на вътрешен фактор е нужно и допълващо външно въздействие, за да се стигне до говорна патология и обратно външният фактор трябва да е много силен, за да действа без помощта на вътрешно предразположение. В същия ред на мисли биологичните фактори са основни, а социалнопсихологичните са подпомагащи и подсилват комуникативните разстройства при децата.