Лицево-челюстна хирургия

Определение

I. Въведение:
Съвременната медицинска наука използва два основни метода за лечение на заболяванията:

1) Консервативни - при тях лечението се извършва без пряка намеса в тъканите и органите на живия човек, а предимно с различни лекарствени препарати.

2) Оперативни - при тях се разчита на различни по степен и характер вмешателства в тялото.
Хирургията е оперативен метод за лечение на заболяванията. Според това, в коя част на тялото е болестният процес, има различни хирургични специалности:

1. Коремна хирургия
2. Гръдна хирургия
3. Травматология
4. Урология (бъбречна хирургия)
5. Сърдечна хирургия
6. Съдова хирургия
7. Неврохирургия
8. Лицево-челюстна хирургия
9. Ушно-носни и гърлени болести
10. Пластична хирургия
11. Очна хирургия и т.н.

II. Определение
ЛЧХ е част от останалата хирургична наука. Тя изучава голяма група заболявания, засягащи Лицево-челюстната област на тялото, която включва лицевия череп и шията.
Лицевият череп обхваща предната част на главата. Тук са разположени началните части на дихателната и храносмилателната система, сетивните органи на вкуса, обонянието и зрението.

III. Компоненти на ЛЧО
Лицево-челюстната област включва в себе си следните компоненти:

- зъби
- околозъбни тъкани
- челюстни кости
- лицеви кости
- синусни кухини
- долночелюстна става
- мускули

a) дъвкателни
b) мимически
c) шийни
- артерии
- вени
- лимфни съдове и възли
- нерви

a) сетивни
b) двигателни
c) вегетативни
- слюнчени жлези
- език
- лигавица
- кожа

IV. Взаимовръзки
Чрез всички тези компоненти ЛЧО граничи тясно със следните анатомични обекти:
- мозъчен череп (в него е разположен главният мозък)
- синусни кухини (горночелюстни)
- орбити (със очно съдържимо)
- с гръкляна, хранопровода, щитовидната жлеза
- с гръдния кош (в него са белите дробове, сърцето и най-големите кръвоносни съдове)
- с кожата на лицето

Следователно ЛЧХ е тясно свързана с:

1. Оториноларингологията
2. Очната хирургия
3. Неврохирургията
4. Пластичната хирургия
5. Съдовата хирургия
6. Гръдната хирургия
а чрез тях и с останалите органи от тялото.
В центъра на ЛЧХ обаче стои устната кухина с всички нейни структури и елементи.

V. Причини
Основните причини за заболявания в ЛЧО са:
- възпалителни
- травматични
- тумори
- вродени деформации
- придобити дефекти

ЛЧХ може да се раздели на:

1. Орална хирургия
2. Гнойно-септична хирургия
3. Лицево-челюстна травматология
4. Лицево-челюстна онкология
5. Ортогнатна хирургия (ортодонтска хирургия)
6. Пластична възстановителна хирургия
7. Заболявания на слюнчените жлези
8. Заболявания на лимфните възли
9. Заболявания на долночелюстната става
10. Заболявания на лицевите нерви
11. Специфични възпалителни заболявания
12. Кисти в ЛЧО

Орална хирургия

(виж раздел орална хирургия)

Оралната хирургия е раздел от ЛЧХ, която се практикува като самостоятелна дисциплина. Тя спада към т.нар. еднодневни хирургични дисциплини (One day surgery). При тях пациентът постъпва в болничното заведение, подлага се на определена интервенция и след това се изпраща вкъщи, като престоя му е не повече от няколко часа.
Обект на Оралната хирургия са следните заболявания:

1. Възпалителни заболявания на околозъбните тъкани - периодонтити (остри и хронични)
2. Заболявания на зъбодържащия апарат

a) Пародонтити
b) Парадонтоза

3. Травматични увреждания на зъбите

4. Малки тумори на устната кухина

a) на венците
b) на устните
c) на бузите
d) на езика
e) на небцето
f) на пода на устната кухина
g) на малките слюнчени жлези (с тях е осеяна цялата лигавица)

5. Малки кисти на челюстните кости

6. Хирургично участие в ортодонтско лечение на зъбно-челюстни деформации

7. Предпротетична хирургия

8. Орална имплантология и автотрансплантация на зъбите

9. Пластична хирургия в оралната област

Гнойно-септична хирургия

Гнойната хирургия изучава онези заболявания в ЛЧО, които са резултат на нелекувана бактериална инфекция от:

- зъбен произход
- друг произход

Попадналите инфекциозни причинители в ЛЧО могат да засегнат различни анатомични области и да се образува пространство, изпълнено с гной. Получават се т.нар.

· абсцес и/или флегмон

ЛЧО, макар и малка по обем, има голям брой анатомични пространства, които граничат или съдържат в себе си жизненоважни органи (око, гръклян, трахея, мозък).
Ако инфекциозният процес остане в границите на челюстните кости, може да се развие възпаление на костта, наречено остеомиелит

· остеомиелит - остър или хроничен

Ако процесът засегне синусните кухини може да се развие синуит

· одонтогенен синуит от зъбен произход/ от незъбен (неодонтогенен)произход

Нелекуването на тези заболявания може да доведе до животоопасни усложнения

- абсцес на мозъка
- медиастинит - при попадане на инфекцията в гръдния кош
- обща гнойна инфекция на целия организъм

Диагнозата на тези заболявания може да се извърши от стоматолог.
Лечението се провежда в специализирани клиники по ЛЧХ. Състои се в:

1. Хирургична намеса
2. Медикаментозно лечение
3. Физиотерапевтично лечение

Лицево-челюстна травматология

"Травма" означава процес, при който се получава нарушаване на цялостта на тъканите и органите в тялото.

Характерът на травмите в ЛЧО може да бъде различен:

- битов
- транспортен
- спортен
- промишлен

Травмите на меките тъкани се наричат рани. Те могат да бъдат:

- порезни
- прободни
- контузни
- разкъсно-контузни
- посечни
- размачкани
- огнестрелни

Травмите на костите са предимно фрактури (счупвания). Счупванията могат да бъдат:

- на долната челюст
- на горната челюст
- на ябълчната кост
- на носните кости
- на орбитите

Счупванията в ЛЧО могат да бъдат както на отделни кости, така и съчетани - на по-значителна част от лицевия череп.
Като цяло травмите в ЛЧО могат да бъдат самостоятелни или в съчетание с травми по цялото тяло.
Диагностиката на травмите в ЛЧО се извършва в мястото на приемане на пострадалия (болница, хирургична клиника)

Лечението се провежда в специализирани клиники по ЛЧХ и то е:

1. Хирургично

a) наместване
b) фиксиране
c) шиниране
d) обработване на раните

2. Медикаментозно
3. Физиотерапевтично

Лицево-челюстна онкология

ЛЧ Онкология изучава диагностиката и лечението на туморните заболявания на ЛЧО.
Думата "тумор" означава подутина. Другото име на тумора е новообразувание.

Туморите биват:

1. Доброкачествени
2. Злокачествени
3. Група на преходните състояния т.нар. предракови

Доброкачествени тумори - характеристика:

- растат бавно и дълго
- притискат околните тъкани
- обвити са с капсула (обвивка)
- след отстраняване не се появяват отново
- не засягат общото състояние, а само локалното
- не метастазират

Злокачествени тумори - характеристика:

- растат бързо
- разрушават околните тъкани
- нямат обвивка
- често след отстраняване се появяват отново
- засягат общото състояние
- дават метастази

Туморите в ЛЧО биват:

- от зъбен произход
- от друг незъбен произход

По място на поява:

- на устните
- на бузите
- на венците
- на езика
- на небцето

a) меко небце
b) твърдо небце

- на челюстите

a) горна челюст
b) долна челюст

- на горночелюстните синуси
- на кожата на лицето

Предраковите заболявания са тези, които протичат много дълго време и обикновено водят до поява на злокачествен тумор.
Диагностиката на туморите в ЛЧО може да се направи и в стоматологичния кабинет, дори и от самите нас. Нужно е при всяко миене на зъбите да оглеждаме устната кухина пред огледалото.
Всяка рана или образувание по лигавицата на устната кухина, което не заздравява за 15 дни, трябва да се консултира с ЛЧ хирург.

Лечението на тумори в ЛЧО е оперативно:

1. Едномоментно - при малките тумори
2. Планово - при големите тумори

Ортогнатна хирургия
(Реконструктивна хирургия)

Думата "ортогнатна" означава правилна захапка. Следователно, цел на ортогнатаната хирургия е лечението на аномалиите в захапката. И тъй като отклоненията в захапката са обект на изучаване в ортодонтията, то ортогнатната хирургия може да се нарече и ортодонтска.
Ортогнатната хирургия участва в лечението на ЛЧ Деформации от скелетен тип. Такива са:

1. Прогения
2. Прогнатия
3. Микрогения
4. Отворена захапка
5. Латерогнатия

За всички ЛЧД са характерни нарушения в:

- храненето
- гълтането
- говора
- дъвченето
- естетиката

Диагнозата се поставя от ортодонт, а плана на лечението от хирург и ортодонт.
Има различни оперативни методи. Лечението се извършва в специализирани хирургични клиники.

Заболявания на слюнчените жлези

Слюнчените жлези биват два вида:

1. Големи
2. Малки

Големите слюнчени жлези са три чифта, разположени в ляво и дясно, съответно:

- околоушни
- подезични
- подчелюстни

Малките слюнчени жлези са разположени в лигавицата на устната кухина.
Слюнчените жлези произвеждат и отделят секрет, който има разнообразна функция:

- храносмилателна
- вкусова
- защитна
- овлажняваща
- зъбнотрофична
- терморегулаторна
- ендокринна
- членоразделна

Слюнчените жлези са изградени от специализирана тъкан, образувана от гнезда от клетки, свързани с каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които накрая стават един голям канал, който отвежда образувания секрет в устната кухина.
Заболяванията на слюнчените жлези са:

1) Възпалителни - те се наричат сиалоаденити и биват:
a) остри и хронични
b) бактериални и вирусни

2) Слюнченокаменна болест. Тя може да засегне самата жлеза или канала й.

3) Травми на слюнчените жлези. Те биват:
a) фистули
b) стриктури

4) Тумори на слюнчените жлези. Те биват:
a) доброкачествени
b) злокачествени

5) Реактивно-дистрофични процеси

6) Смущения в развитието
a) недоразвитие
b) липса на слюнчени жлези
c) дистопии - промяна в анатомичното разположение

7) Кисти на слюнчените жлези

Лечението на заболяванията на слюнчените жлези е обект на стоматолози,лицево-челюстни хирурзи, интернисти, ОРЛ, имунолози, ревматолози, инфекционисти, педиатри. Извършва се в специализираните клинични заведения.

Заболявания на долночелюстната става

ДЧ Става е мястото, където долната челюст се свързва с черепа. Тя е двойна става и има симетрично действие.

I. ДЧС е изградена от следните части:

- ставна главичка
- ставна ямка
- ставен туберкул
- ставен диск
- капсула
- мускули
- кръвоносни съдове
- нерви

II. Така устроена ДЧС извършва 3 вида движения:

- вертикални
- странични
- предно-задни

III. Заболяванията на ДЧС са:

1. Смущения в развитието
a) недоразвитие
b) липса на става

2. Възпалителни

a) неспецифични
- остри
- хронични

b) специфични
- туберкулозни
- сифилистични
- актиномикотични

3. Дистрофични - артрози
4. Изкълчвания - луксация и сублуксация
5. Ограничение на движението - анкилози
6. Тумори

Лечението на заболяванията на ДЧС се извършва от ЛЧХ в специализирани отделения и клиники. То може да бъде:

- хирургично
- медикаментозно
- физиотерапевтично

Заболявания на лимфните възли
в лицево-челюстната област

Лимфният апарат на ЛЧО е изграден от:
- лимфни капиляри
- лимфни съдове
- лимфни възли

Като част от лимфната система на тялото, лимфният апарат на ЛЧО има следните функции:

1. Защитна
2. Имунологична
3. Кръвотворна

Броят на лимфните възли в ЛЧО от всяка страна е от 100 до 130. Те са разделени на групи:
- подчелюстни
- подбрадичкови
- долночелюстни
- на бузата
- ушни
- лимфни възли на слюнчените жлези
- шийни - те са:

a) повърхностни
b) дълбоки

Заболявания на лимфните възли в ЛЧО са:

I. Доброкачествени - това са възпалителните заболявания
- остри лимфаденити
- хронични лимфаденити

II. Злокачествени
- левкози
- лимфоми
- метастази

III. Системни заболявания - колагенози

В стоматологичната практика се срещат най-често възпалителните форми - лимфаденитите.

Причината за тях обикновено е от зъбен произход:
1) Нелекувана гангрена
2) Нелекуван периодонтит
3) Венечни заболявания
4) Кисти на челюстите
5) Ретинирани зъби

Възпалителните заболявания от незъбен произход също могат да предизвикат лимфаденти:
1. Гнойни ангини
2. Остри вирусни инфекции
3. Остри синуити
4. Възпалителни заболявания на кожата
5. Кисти

Лечението на възпалителните лимфаденити се състои в премахване на огнището.
Малигнените заболявания се диагностицират, след което пациента се насочва за лечение на основното заболяване, което най-често е хематологично.

Заболявания на лицевите нерви

Те са обект на неврологията, неврохирургията и част от тях на ЛЧ Хирургия.
В ЛЧО се намират разклоненията на следните черепно-мозъчни нерви:

1) Троичен - той носи сетивни и моторни влакна за ЛЧО
2) Лицев - той носи моторни влакна за мимическите мускули
3) Подезичен - носи моторни влакна за езика
4) Езиковогълтачен

Заболяванията на лицевите нерви могат да бъдат:

1. Невралгия - засяга сетивните нерви
2. Неврит - засяга сетивните или двигателните влакна
3. Парези и парализи - засягат двигателните (моторни) влакна на нервния ствол

Диагностиката определя и вида на лечението. То бива:
- медикаментозно
- физиотерапевтично
- хирургично

Специфични възпалителни процеси

Специфично възпаление е това възпаление, което е характерно само за определен причинител. В ЛЧО се срещат често възпалителни заболявания. Малка част от тях обаче са специфични. Такива са:

1. Туберкулоза
2. Сифилис
3. Актиномикоза

Те засягат лицево-челюстната област след заболяване на целия организъм или самостоятелно.
Пораженията, които тези болестни процеси дават в ЛЧО са обект на лечение на ЛЧХ, като водещото лечение е на основния специалист - инфекционист, венеролог, интернист, имунолог.

Кисти в Лицево-челюстната област

Кистата е патологична кухина, която има обвивка и е изпълнена с течно или кашаво съдържание. Кистите в ЛЧО могат да бъдат два вида:

1. Кисти на челюстните кости. Те от своя страна са:

a) От зъбен произход:
- от зъбния корен
- от зародиша на зъба
- от зъбодържащия апарат и т.н.

b) От друг произход:
- палатинални
- алвеоларни
- надалвеоларни
- надпалатинални

2. Кисти на меките тъкани. Те са:

a) Вродени кисти:
- медиални
- латерални
- околоушни
- дермоидни
- епидермоидни

b) Придобити кисти:
- ретенционни кисти на малките слюнчени жлези
- ретенционни кисти на големите слюнчени жлези
- ретенционни кисти на мастните жлези

Диагнозата се поставя от стоматолог или ЛЧ Хирург. Лечението е оперативно (отстраняване на кистата).

Пластично-възстановителна хирургия
в лицево-челюстната област

ПВХ цели възстановяване на вродени или придобити дефекти в ЛЧО.

I. Придобитите дефекти се получават вследствие:

- на операция на тумор
- изгаряния
- травми
- измръзвания

Тези дефекти причиняват не само функционални нарушения, но и естетически.
Придобитите дефекти могат да засягат:

- веждите
- клепачите
- челото
- ухото
- носа
- устните
- бузите
- челюстите

II. Вродени дефекти в ЛЧО

Най-честите вродени дефекти в ЛЧО се цепките. Те могат да засегнат устните и/или небцето. Цепките биват различни видове, но за всички е характерно нарушеното хранене на децата.
Лечението на вродените и придобити дефекти се осъществява в специализирани клинични условия.