Ендодонтия

Пулпити

Заболяванията на зъбната пулпа биват възпалителни и невъзпалителни. Обект на лечението са предимно възпалителните заболявания. Те са известни като пулпити.

Причини за развитие на пулпитите

- 2 - Травмата на зъбите:
а) счупване на коронката
б) счупване на корен

- 3 - Неправилно изпиляване на зъбите
- Използването на бързооборотни наконечници без водно охлаждане крие опасност от силно загряване на зъбната пулпа и клетъчна смърт на нейните съставки

- 4 - Увреждания в процеса на лечение на кариеса, свързани с използване на някои медикаменти, които могат да бъдат токсични за пулпата.

Остри и хронични пулпити

За острите пулпити е характерно наличието на болка, която:
- 1 - има различна сила и времетраене
- 2 - може да се провокира от храни и течности с ниска или висока температура
- 3 - влияе се от денонощния ритъм т.е. появява се през нощта.

Хроничните пулпити могат да възникнат след острите или самостоятелно. Във втория случай те могат да се диагностицират само от стоматолог при преглед на зъбите.

Лечението на заболяванията на пулпата има стара история. В далечни времена лечение на пулпата не се е провеждало, а направо се е изваждал зъба. По-късно са се появили методи, които обаче били много инквизиторски - в пулпата се вкарвали нагорещени игли или шишове или се сипвало нагорещено масло. По-късно се появила и т.нар. отвличаща терапия, при която се създава ново изкуствено болково огнище в друга част на тялото. Това ставало чрез одраскване, порязване, заклещване, изгаряне, което щяло да породи болка по-силна от пулпната.

В Древен Китай пък преди 4 000 години са правени опити за лечение на пулпата със иглоубождане в различни точки на лицето.
Друг използван метод бил т.нар. "контрадразнене" - поставяне на пиявици в областта над болния зъб. Дори днес често се употребява поставянета на таблетки аспирин или аналгин върху венеца, което има същия ефект.
По-късно започва третирането на пулпата със смеси от различни билки, които се стривали в кариесната кухина или се поставяло в напоен в разтвора памук, който после се притискал.

Всички тези методи имали един ефект - премахване на болката, а не истинската причина за пулпита.

През 1836 Спунер предлага арсеника за некротизиране на зъбната пулпа. Болката изчезвала, но мъртвата пулпа оставала в зъба и по-късно ставала причина за заболяване на челюстните кости.

Създаването на инструменти за премахването на зъбната пулпа станало едва в края на 19-ти и началото на 20-ти век, а тяхното усъвършенстване продължава и днес. Сега са известни две групи методи за лечение на пулпитите:
- 1 - методи, които целят запазване на зъбната пулпа
- 2 - методи, които целят премахване на зъбната пулпа
Втората група намира по-широко приложение в стоматологичната практика.

Лечение на пулпит - основни стъпки

I. Обезболяване на зъбната пулпа - това става:
- 1 - след некротизиране с арсеников препарат (т.нар. умъртвяване)
- 2 - след поставяне на упойка

II. Изработване на отвор, което се извършва от стоматолога в точно определена част на зъба, която е различна за различните групи зъби.
С тази манипулация осигуряваме достъп до зъбната пулпа.

III. Премахване на зъбната пулпа.
Тази манипулация се извършва със специални инструменти, които се усукват около пулпата и след това я оскубват.

IV. Обработване на кореновата част на пулпита
Това се извършва с инструменти, които оформят канала.

V. Лекарствено повлияване на кореновия канал
Според вида на пулпита стоматологът решава дали да постави или не медикамент в така обработения канал.

VI. Запълване на кореновия канал
То се извършва с различни пълнежни средства. В България най.често се употребяват пастите. Това са средства, които служат и като пълнеж и като медикамент.

VII. Възстановяване на зъбната коронка
Разрушената коронка е следствие на:
1) зъбен кариес(и)
2) лечение на пулпата

Тя може да се възстанови чрез:
1) пломба, което се извършва в момента от стоматолога
2) лята пломба

3) лято щифтово пънче + коронка

- 2) и 3) се изработват от стоматолог и зъботехник.

Периодонтити

Перидонциума има следните функции:

1) "държи" зъба в челюста
2) носи хранителни вещества на зъбния корен
3) предава дъвкателните сили от зъба към коста
и други...

По-голяма част от заболяванията на перидонциума са възпалителни. Те се наричат периодонтити. Причините за възникването на периодонтитите са различни:

1) бактерии, попаднали във възпалената пулпа
2) травми на зъбите
3) медикаментозни увреждания при лечение на пулпата
4) заболявания на зъбодържащия апарат

Всички тези причини водят до клетъчна смърт на пулпата, отделяне на вредни вещества, чийто единствен изход е да навлезнат в периодонциума и да го увредят.

Следователно основна причина за развитието на периодонтит е липсата на лечение на пулпита!

След увреждане на периодонциума възпалителния процес напредва в челюстната кост.

Остри и хронични периодонтити

Остри форми - за тях е типично:

1) бързо развитие - часове
2) силни болки при докосване на зъба
3) неприятна миризма от зъба
4) наличие на подутина на лицето или шията
5) нарушено общо състояние на организма
На микро ниво се наблюдава натрупване на гной в периодонциума, а по-късно и във костта, което може да пробие съседни анатомични области - синус и др.

Лечението се състои в осигуряване на изход на гнойта. Ако е възможно това става през зъбната пулпа, като се изработва отвор на същото място както при лечението на пулпита. Ако са засегнати меките тъкани се прави разрез (инцизия) със същата цел - изход на гнойта. Ако общото състояние на организма е нарушено стоматолога предписва лекарства. След стихване на острата фаза на процеса лечението продължава по стъпките описани при лечение на пулпита.

Хронични периодонтити - при тях оплаквания почти липсват, но тяхното лечение е задължително, тъй като те представляват огнище на инфекция, от което бактериите отделят токсини, с които могат да увредят целия организъм - сърце, стави и т.н.!
Характерни симптоми са:

1) гнилостна миризма от устата
2) изтръпване на зъба при дъвчене на твърди храни

Откриването на заболелия зъб обикновено става след направа на рентгенова снимка. Обикновено на нея се вижда т.нар. зъбен гранулом. Това е огнище на костно разрушение, което има бактерии, клетки на имунната система, много кръвоностни съдове.