Лицево-челюстна хирургияЛицево-челюстна хирургия

Разделът „Лицево-челюстна хирургия"
е подготвен от д-р Ангел Георгиев 

www.drgeorgiev99.com

Определение

Въведение

Съвременната медицинска наука използва два основни метода за лечение на заболяванията:

1) консервативни – при тях лечението се извършва без пряка намеса в тъканите и органите на живия човек, а предимно с различни лекарствени препарати

2) оперативни – при тях се разчита на различни по степен и характер вмешателства в тялото.
Хирургията е оперативен метод за лечение на заболяванията. Според това, в коя част на тялото е болестният процес, има различни хирургични специалности:

  • коремна хирургия;
  • гръдна хирургия;
  • травматология;
  • урология (бъбречна хирургия);
  • сърдечна хирургия;
  • съдова хирургия;
  • неврохирургия;
  • лицево-челюстна хирургия;
  • ушно-носни и гърлени болести;
  • пластична хирургия;
  • очна хирургия и т.н.

Определение

Лицево-челюстната хирургия (ЛЧХ) е част от останалата хирургична наука. Тя изучава голяма група заболявания, засягащи лицево-челюстната област (ЛЧО) на тялото, която включва лицевия череп и шията.
Лицевият череп обхваща предната част на главата. Тук са разположени началните части на дихателната и храносмилателната система, сетивните органи на вкуса, обонянието и зрението.

 ЛЧО включва в себе си следните компоненти:

  • зъби;
  • околозъбни тъкани;
  •  челюстни кости;
  •  лицеви кости;
  •  синусни кухини;
  •  долночелюстна става;
  • мускули (дъвкателни, мимически, шийни);
  • артерии;
  • вени;
  • лимфни съдове и възли;
  • нерви (сетивни, двигателни, вегетативни);
  • слюнчени жлези;
  • език;
  • лигавица;
  • кожа.

Взаимовръзки

Чрез всички тези компоненти ЛЧО граничи тясно със следните анатомични обекти:

  • мозъчен череп (в него е разположен главният мозък)
  • синусни кухини (горночелюстни)
  • орбити (със очно съдържимо)
  • с гръкляна, хранопровода, щитовидната жлеза
  • с гръдния кош (в него са белите дробове, сърцето и най-големите кръвоносни съдове)
  • с кожата на лицето.

Следователно ЛЧХ е тясно свързана с:

  • оториноларингологията,
  • очната хирургия,
  • неврохирургията,
  • пластичната хирургия,
  • съдовата хирургия,
  • гръдната хирургия. 

А чрез тях, и с останалите органи от тялото.

В центъра на ЛЧХ обаче стои устната кухина с всички нейни структури и елементи.

Причини

Основните причини за заболявания в ЛЧО са:

  • възпалителни;
  • травматични;
  • тумори;
  • вродени деформации;
  • придобити дефекти.

Раздели

ЛЧХ може да се раздели на:

  • орална хирургия;
  • гнойно-септична хирургия;
  • лицево-челюстна травматология;
  • лицево-челюстна онкология;
  • ортогнатна хирургия (ортодонтска хирургия);
  • пластична възстановителна хирургия;
  • заболявания на слюнчените жлези;
  • заболявания на лимфните възли;
  • заболявания на долночелюстната става;
  • заболявания на лицевите нерви;
  • специфични възпалителни заболявания;
  • кисти в ЛЧО.


Орална хирургия

Що е орална хирургия?

Оралната хирургия е раздел от лицево-челюстната хирургия. Точна дефиниция на термина „орална хирургия” е трудно да се даде, защото тя се преплита в голяма степен с лицево-челюстната хирургия. По-важните различия, които правят оралната хирургия отделна дисциплина са:

  • обемът на оперативното поле е по-малък;
  • подготовката и следоперативният период са по-кратки;
  • времетраенето на оперативната намеса е по-малко;
  • престоят на пациента в кабинета (клиниката) е в рамките на часове (1 2), след което си заминава;
  • работи се предимно с локално обезболяване.

Тези основни характеристики правят оралната хирургия най-разпространената хирургична специалност не само от всички дялове на лицево-челюстната хирургия, но и най-разпространената въобще от цялата хирургична наука.

Обект на оралната хирургия

1) Заболявания на зъбите и околозъбните тъкани:

  • периодонтити (остри, хронични, обострени);
  • затруднено поникване на зъбите;
  • непоникване на зъбите.

2) Заболявания на зъбодържащия апарат те са обособени като отделна дисциплина, наречена „Пародонтология”. Пародонтологията използва терапевтични (лекарствени), протетични, хирургични, ортодонтски и комбинирани методи за лечение на пародонта. Обект на оралната хирургия са именно хирургичните методи. Те са обединени в отделна дисциплина, която се нарича „Пародонтална хирургия”.

3) Подготовка на челюстите и устната кухина за протезиране това са група методи, обединени под названието „Предпротетична хирургия”. Тесен дял от предпротетичната хирургия е зъбната имплантология.

4) Кисти на зъбите и челюстите

5) Малки тумори на:

  • венците,
  • устните,
  • бузите,
  • езика,
  • небцето,
  • пода на устната кухина,
  • на малките слюнчени жлези (с тях е осеяна цялата лигавица).

6) Комуникации между устната кухина и горночелюстните синуси

7) Орална имплантология и автотрансплантация на зъби

8) Хирургично участие в ортодонтско лечение на зъбно-челюстни деформации

9) Пластична хирургия в оралната област


Гнойно-септична хирургия

Гнойната хирургия изучава онези заболявания в ЛЧО, които са резултат на нелекувана бактериална инфекция от зъбен или друг произход.

Попадналите инфекциозни причинители в ЛЧО могат да засегнат различни анатомични области и да се образува пространство, изпълнено с гной. Получават се т.нар. абсцес и/или флегмон.

ЛЧО, макар и малка по обем, има голям брой анатомични пространства, които граничат или съдържат в себе си жизненоважни органи (око, гръклян, трахея, мозък).

Ако инфекциозният процес остане в границите на челюстните кости, може да се развие възпаление на костта, наречено:

  • остеомиелит (остър, хроничен);

Ако процесът засегне синусните кухини може да се развие:

  • одонтогенен синуит (зъбен произход);
  • неодонтогенен синуит (незъбен прозход).

Нелекуването на тези заболявания може да доведе до животоопасни усложнения:

  • абсцес на мозъка;
  • медиастинит – при попадане на инфекцията в гръдния кош;
  • обща гнойна инфекция на целия организъм.

Диагнозата на тези заболявания може да се извърши от стоматолог. Лечението се провежда в специализирани клиники по ЛЧХ и се състои в:

  • хирургична намеса;
  • медикаментозно лечение;
  • физиотерапевтично лечение.

Лицево-челюстна травматология

„Травма" означава процес, при който се получава нарушаване на цялостта на тъканите и органите в тялото.

Характерът на травмите в ЛЧО може да бъде различен:

  • битов;
  • транспортен;
  • спортен;
  • промишлен.

Травмите на меките тъкани се наричат рани. Те могат да бъдат:

  • порезни,
  • прободни,
  • контузни,
  • разкъсно-контузни,
  • посечни,
  • размачкани,
  • огнестрелни.

Травмите на костите са предимно фрактури (счупвания). Счупванията могат да бъдат:

  • на долната челюст;
  • на горната челюст;
  • на ябълчната кост;
  • на носните кости;
  • на орбитите.

Счупванията в ЛЧО могат да бъдат както на отделни кости, така и съчетани – на по-значителна част от лицевия череп. Като цяло травмите в ЛЧО могат да бъдат самостоятелни или в съчетание с травми по цялото тяло.

Диагностиката на травмите в ЛЧО се извършва в мястото на приемане на пострадалия (болница, хирургична клиника). Лечението се провежда в специализирани клиники по ЛЧХ и то е:

1) Хирургично

  • наместване,
  • фиксиране,
  • шиниране,
  • обработване на раните.

2) Медикаментозно

3) Физиотерапевтично


Лицево-челюстна онкология

ЛЧ онкология изучава диагностиката и лечението на туморните заболявания на ЛЧО. Думата „тумор" означава подутина. Другото име на тумора е новообразувание.

1) Доброкачествени тумори – характеристика:

  • растат бавно и дълго;
  • притискат околните тъкани;
  • обвити са с капсула (обвивка);
  • след отстраняване не се появяват отново;
  • не засягат общото състояние, а само локалното;
  • не метастазират.

2) Злокачествени тумори – характеристика:

  • растат бързо;
  • разрушават околните тъкани;
  • нямат обвивка;
  • често след отстраняване се появяват отново;
  • засягат общото състояние;
  • дават метастази.

3) Група на преходните състояния, т.нар. предракови. Предраковите заболявания са тези, които протичат много дълго време и обикновено водят до поява на злокачествен тумор.

Туморите в ЛЧО биват от:

  • зъбен произход;
  • друг незъбен произход.

По място на поява биват:

  • на устните;
  • на бузите;
  • на венците;
  • на езика;
  • на небцето (меко небце, твърдо небце);
  • на челюстите (горна челюст, долна челюст);
  • на горночелюстните синуси;
  • на кожата на лицето.

Диагностиката на туморите в ЛЧО може да се направи и в стоматологичния кабинет, дори и от самите нас. Нужно е при всяко миене на зъбите да оглеждаме устната кухина пред огледалото. Всяка рана или образувание по лигавицата на устната кухина, което не заздравява за 15 дни, трябва да се консултира с ЛЧ хирург.

Лечението на тумори в ЛЧО е оперативно:

  • едномоментно – при малките тумори;
  • планово – при големите тумори.


Ортогнатна хирургия (Реконструктивна хирургия)

Думата „ортогнатна" означава правилна захапка. Следователно цел на ортогнатаната хирургия е лечението на аномалиите в захапката. И тъй като отклоненията в захапката са обект на изучаване в ортодонтията, то ортогнатната хирургия може да се нарече и ортодонтска. Ортогнатната хирургия участва в лечението на ЛЧ деформации от скелетен тип. Такива са:

  • прогения,
  • прогнатия,
  • микрогения,
  • отворена захапка,
  • латерогнатия.

За всички ЛЧД са характерни нарушения в:

  • храненето,
  • гълтането,
  • говора,
  • дъвченето,
  • естетиката.

Диагнозата се поставя от ортодонт, а плана на лечението от хирург и ортодонт. Има различни оперативни методи. Лечението се извършва в специализирани хирургични клиники.


Заболявания на слюнчените жлези

Слюнчените жлези биват два вида:

1) Големи слюнчeни жлези – те са три чифта, разположени в ляво и дясно, съответно:

  • околоушни,
  • подезични,
  • подчелюстни.

2) Малки слюнчени жлези те са разположени в лигавицата на устната кухина

Слюнчените жлези произвеждат и отделят секрет, който има разнообразна функция:

  • храносмилателна,
  • вкусова,
  • защитна,
  • овлажняваща,
  • зъбнотрофична,
  • терморегулаторна,
  • ендокринна,
  • членоразделна.

Слюнчените жлези са изградени от специализирана тъкан, образувана от гнезда от клетки, свързани с каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които накрая стават един голям канал, който отвежда образувания секрет в устната кухина.

Заболяванията на слюнчените жлези са:

1) Възпалителни – те се наричат сиалоаденити и биват:

  • остри и хронични;
  • бактериални и вирусни.

2) Слюнченокаменна болест – тя може да засегне самата жлеза или канала й

3) Травми на слюнчените жлези, които биват:

  • фистули;
  • стриктури.

4) Тумори на слюнчените жлези, които биват:

  • доброкачествени;
  • злокачествени.

5) Реактивно-дистрофични процеси

6) Смущения в развитието, които биват:

  • недоразвитие;
  • липса на слюнчени жлези;
  • cдистопии промяна в анатомичното разположение.

7) Кисти на слюнчените жлези

Лечението на заболяванията на слюнчените жлези е обект на стоматолози, лицево-челюстни хирурзи, интернисти, ОРЛ, имунолози, ревматолози, инфекционисти, педиатри. Извършва се в специализираните клинични заведения.


Заболявания на долночелюстната става

Долночелюстната става (ДЧС) е мястото, където долната челюст се свързва с черепа. Тя е двойна става и има симетрично действие.

ДЧС е изградена от следните части:

  • ставна главичка,
  • ставна ямка,
  • ставен туберкул,
  • ставен диск,
  • капсула,
  • мускули,
  • кръвоносни съдове,
  • нерви.

Така устроена, ДЧС извършва 3 вида движения:

  • вертикални,
  • странични,
  • предно-задни.

Заболяванията на ДЧС са:

1) Смущения в развитието:

  • недоразвитие;
  • липса на става.

2) Възпалителни

  • неспецифични (остри, хронични);
  • специфични (туберкулозни, сифилистични, актиномикотични).

3) Дистрофични – артрози

4) Изкълчвания – луксация и сублуксация

5) Ограничение на движението – анкилози

6) Тумори

Лечението на заболяванията на ДЧС се извършва от ЛЧХ в специализирани отделения и клиники. То може да бъде:

  • хирургично,
  • медикаментозно,
  • физиотерапевтично.


Заболявания на лимфните възли в лицево-челюстната област

Лимфният апарат на ЛЧО е изграден от:

  • лимфни капиляри,
  • лимфни съдове,
  • лимфни възли.

Като част от лимфната система на тялото, лимфният апарат на ЛЧО има следните функции:

  • защитна,
  • имунологична,
  • кръвотворна.

Броят на лимфните възли в ЛЧО от всяка страна е от 100 до 130. Те са разделени на групи:

  • подчелюстни;
  • подбрадичкови;
  • долночелюстни;
  • на бузата;
  • ушни;
  • лимфни възли на слюнчените жлези;
  • шийни (повърхностни, дълбоки).

Заболявания на лимфните възли в ЛЧО са:

1) Доброкачественитова са възпалителните заболявания:

  • остри лимфаденити;
  • хронични лимфаденити.

2) Злокачествени:

  • левкози,
  • лимфоми,
  • метастази.

3) Системни заболявания:

  • колагенози.

В стоматологичната практика се срещат най-често възпалителните форми - лимфаденитите. Причината за тях обикновено е от зъбен произход:

  • нелекувана гангрена;
  • нелекуван периодонтит;
  • венечни заболявания;
  • кисти на челюстите;
  • ретинирани зъби.

Възпалителните заболявания от незъбен произход също могат да предизвикат лимфаденити:

  • гнойни ангини;
  • остри вирусни инфекции;
  • остри синуити;
  • възпалителни заболявания на кожата;
  • кисти.

Лечението на възпалителните лимфаденити се състои в премахване на огнището. Малигнените заболявания се диагностицират, след което пациентът се насочва за лечение на основното заболяване, което най-често е хематологично.


Заболявания на лицевите нерви

Заболяванията на лицевите нерви са обект на неврологията, неврохирургията и част от тях на ЛЧ хирургия.

В ЛЧО се намират разклоненията на следните черепно-мозъчни нерви:

  • троичен – той носи сетивни и моторни влакна за ЛЧО;
  • лицев – той носи моторни влакна за мимическите мускули;
  • подезичен – той носи моторни влакна за езика;
  • езиковогълтачен.

 

Заболяванията на лицевите нерви могат да бъдат:

  • невралгия – засяга сетивните нерви;
  • неврит – засяга сетивните или двигателните влакна;
  • парези и парализи – засягат двигателните (моторни) влакна на нервния ствол.

Диагностиката определя и вида на лечението. То бива:

  • медикаментозно,
  • физиотерапевтично,
  • хирургично.


Специфични възпалителни процеси

Специфично възпаление е това възпаление, което е характерно само за определен причинител. В ЛЧО се срещат често възпалителни заболявания. Малка част от тях обаче са специфични. Такива са:

  • туберкулоза,
  • сифилис,
  • актиномикоза.

Те засягат лицево-челюстната област след заболяване на целия организъм или самостоятелно. Пораженията, които тези болестни процеси дават в ЛЧО са обект на лечение на ЛЧХ, като водещото лечение е на основния специалист - инфекционист, венеролог, интернист, имунолог.


Кисти в лицево-челюстната област

Кистата е патологична кухина, която има обвивка и е изпълнена с течно или кашаво съдържание. Кистите в ЛЧО могат да бъдат два вида:

I) Кисти на челюстните кости. Те от своя страна са:

1) От зъбен произход:

  • от зъбния корен;
  • от зародиша на зъба;
  • от зъбодържащия апарат и т.н.

2) От друг произход:

  • палатинални;
  • алвеоларни;
  • надалвеоларни;
  • надпалатинални.

II) Кисти на меките тъкани. Те са:

1) Вродени кисти:

  • медиални;
  • латерални;
  • околоушни;
  • дермоидни;
  • епидермоидни.

2) Придобити кисти – ретенционни кисти на:

  • малките слюнчени жлези;
  • големите слюнчени жлези;
  • на мастните жлези.

Диагнозата се поставя от стоматолог или ЛЧ хирург. Лечението е оперативно (отстраняване на кистата).


Пластично-възстановителна хирургия (ПВХ) в лицево-челюстната област

ПВХ цели възстановяване на вродени или придобити дефекти в ЛЧО.

1) Придобитите дефекти се получават вследствие на:

  • операция на тумор;
  • изгаряния;
  • травми;
  • измръзвания.

Тези дефекти причиняват не само функционални нарушения, но и естетически. Придобитите дефекти могат да засягат:

  • веждите,
  • клепачите,
  • челото,
  • ухото,
  • носа,
  • устните,
  • бузите,
  • челюстите.

2) Вродени дефекти в ЛЧО. Най-честите вродени дефекти в ЛЧО се цепките. Те могат да засегнат устните и/или небцето. Цепките биват различни видове, но за всички е характерно нарушеното хранене на децата.

Лечението на вродените и придобити дефекти се осъществява в специализирани клинични условия.